* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зазимявай, Стояне,
толкова стадо голяма.
Хората, мама, приказват,
че зла зима ще бъде,
зла зима и люта година.
Я продай, мама, петстотин
и петтях да ти останат,
напролет ще се обагнят,
пак ще хиляди да станат.
Стоян мама си думаше:
- Аз съм си, мамо, приготвил
хиляда, мамо, листника,
петстотин купи със сено
и петстотин крини ечемик.
Ах, че си стадо зазими,
до среди-зима иззими,
че му й стадото замряло.
Нито ги Стоян колеше,
нито ги Стоян дереше,
най ги на купен кладеше.
Най-подир умря югича,
с него купен изклади,
че излезе горе в собата,
отключи пъстри сандъци,
че зима свирка мънина,
мънина свирка, тънена,
че си на купен поседна,
с тънка си свирка засвири:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019