* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
продай си, синко, от стадото,
стадото, синко, половината,
че ще е лоша зимата,
не мож го, синко, изхрани! -
Стоян мами си думаше:
- Не тегли кахър за мене,
аз съм зааре приготвил -
петдесе кила ечумик
и триста листници шума. -
Нали е Божа работа,
че даде Господ зла зима,
зла зима и лоша година.
Рани си Стоян стадото,
до сред си зима изхрани,
че свърши Стоян ранилото,
ранилото и зобилото,
че му й стадото замряло.
Нито го Стоян колеше,
нито го Стоян дереше,
най го на купен кладеше,
с вакъл го югич завърши. (*)
Той на Добранка думаше:
- Я ми дай медни кавали,
на купен да се възкача,
с кавали да си засвиря,
дано ме Господ зачуе! -
Че му Добранка подаде
медни кавали ковани.
Стоян се на купен покачи
и си с кавали засвири.
Кавали свирят-говорят:
"Божне ле, вишни Господе,
кат ми стадото измори,
що ми не остави едничко
за свет ден, за свет Гергьовден,
за голямата черкова!"
От Бога ми се й глас чуло:
"Стояне, абре Стояне,
детето да си заколиш,
детето, абре, Иванча,
за курбан, за свет Гергьовден,
за голямата черкова!"
Стоян Господа послуша.
Нали са й Божа работа,
кат закла Стоян Иванча,
всичкото й стадо блейнало,
пред него Иванчо стоеше
със дрянов кривак на рамо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019