* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Стоян майка думаше:
- Мамо мо, стара майчице,
макар че си ми мащеха,
пак ще те, мамо, попитам,
мене ми е стадо замряло,
как да го, мамо, позапра?
Мама Стоян думаше:
- Макар съм майка мащеха,
пак ще те мама поуча,
поуча мама, науча,
да вземеш мъжка рожбица,
да я Стояне измориш,
на прах на пепел да стане,
стадото си да запушиш.
Стоян си нищо не каза,
като на пътя излезе,
деца си на пътя играят
и той на Иванчо извика:
- Я ела, Иванчо, на чичо,
чичо му да го заведе
долу ми долу в къшлата,
при шарените ми агънца,
агънца да му хариже.
Като го долу заведе,
буйни огньове накладе,
Иванчо в огъня сложи.
Като Иванчо пищеше,
синьо ми небе делеше,
а пък майка му накрая ходеше
и Иванчо търсеше,
и на Стоян думаше:
- Драгинко, драги Стояне,
не видя ли тук Иванчо?
Стоян си нищо не каза,
тогава го буля му прокълна:
- Да даде Господ, драгинко,
както ми сълзите капят,
тъй да ти стадо изкапе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019