* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Който мама си не слуша,
каквото Стоян мама си!
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
недей зазимя туй стадо,
продай половината от него,
то като ще се изагни,
то пак толкова ще стане.
Стоян майци си не слуша,
че си му Стоян пригласи
сто-й-петдесе купи със едно
и петстотин кила ечемик.
Храни го Стоян, гледа го,
до сред ми зимни Гергьовден.
Стадото му е примряло,
на ден умират десетина,
а на неделя стотина.
Не стриже Стоян, не дере,
най ги на купи кладеше.
Най-подир умря югичек
със златен звънец на шия,
с него купена изкладе.
Че си на купен приседна,
жално си, милно засвири
и се на Бога помоли:
- Божне ле, Боже, Господе,
нали ще дойде Гергьовден,
всичките ще си заколят,
пък аз отстрана ще гледам.
Както се Стоян молеше
и стадото се разпръсна,
разпръсна и си запасе.
Стоян на мама думаше:
- Я излез, мамо, да видиш
стадото ми се оживи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019