* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
зла зима, синко, настана,
зла зима, гладна година;
ти имаш стадо голямо,
пък нямаш храна готова.
Я продай, синко, двестата,
да ти останат тристата,
че им храна приготви!
Стоян мама си продума:
- Мамо льо, мила майчице,
аз съм си, мамо, приготвил
петдесе кила ечемик,
петдесе купи със сено.
Нали дошла зимата,
зимата, гладна година.
Храни ги Стоян, гледа ги,
досред ги зима изхрани,
среди-зима до Ивановден.
че му й храна свършила;
чуди се Стоян, мая се,
како да прави, да стори.
Окол селата обреди,
никъде той не намери...
Че му се акъл побърка,
че вдигна коса на рамо,
зелено сино да коси -
че къде пък ще намери?!
Че му стадото замряло -
таз неделя й замряло,
ду горната й измряло.
Ни коли Стоян, ни дере,
най ги на купен трупаше;
най-подир остана овена,
дет' носи звънец сребърен,
със него купен затрупа.
Че седна Стоян ду купен
и на мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, кавала
у собата на полицата,
мънину да си посвиря,
кахъри да разпилея!
Мама му кавал донеси,
засвири Стоян жалната,
че свири Стоян, че жали;
кавал му свири-говори:
"Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша,
както ази майка си,
че си стадото изморих!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019