* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Чавдаровата майчица,
тя на Чавдара думаше:
- Чавдаре ле, синко Чавдаре,
макар да съм ти мащеха,
една ще дума да кажа.
Каквото думат хората,
зла зима щяло да има,
зла зима, гладна година
Ти имаш овце хиляда,
продай си синко,
петстотин да ти останат,
да можеш да ги изхранваш!
Чавдар мама думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
ази съм, мамо, приготвил
на овца кило ечемик,
на две - кола със сено!
Хранил е Чавдар, зобил е,
първата зима минала...
Втората като преполовил,
че му зайре свършило
до среди-зима по Танасовден...
Че му овцете замряха, -
на ден умират десетина,
а на неделя стотина.
Не ги кла Чавдар, не ги дра,
най ги на купа натрупа, -
купата не се доизкупи.
Един му югич остана,
югич със девет звънчета,
и той му купата не изкупи...
Чавдар се на купа изкачи,
от там се жално провикна:
- Който майка си не слуша,
тъй му овцете измират!
Извади ножче кръвниче
и се в сърцето прободе, -
тогаз се купа изкупи!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019