* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама Чавдарю думаше:
- Чавдаре, холан, Чавдаре,
ти имаш овце хиляда,
продай, Чавдаре, петстотин,
петстотин да ти останат,
те ще се, холан, изагнят,
пак хиляда да станат,
че тази зима, зла зима,
зла зима, гладна година.
Чавдар майка си думаше:
- Мари, мамо, мари, мила мамо,
аз си овцете не давам,
аз им зайре приготвих,
сто коли сено зелено,
петдесет коли ечемик.
Храни си Чавдар стадото,
до среди-зима изкара,
че му се зайре свършила,
че захванали овцете да умират,
на ден по десет, по двайсет.
Не ги коли Чавдар, не ги драл,
най ги на клони натрупал,
че дошло летен Гергьовден;
Чавдар му мъчно домъчня,
че си взе Чавдар кавала
и при стадото отиде.
Хем свири, Чавдар, хем плаче...
Нали е Божа работа,
всички са овце оживели,
оживели и са блейнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019