* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зазимявяй, Стояне,
таквози стадо голямо,
толкова дребен добитък,
не можеш ги, мама, изхрани.
Зла се е зима зачула,
зла зима, скъпа година.
Стоян мама си не слуша,
стадо голямо остави
и много дребен добитък.
Храни ги Стоян, гледа ги,
до сред ги зима изхрани,
среди-зима - зимни Петровден,
че му храната свършила,
че му стадо замряло.
От неделя е замряло,
до неделя е измряло.
Не си го Стоян дереше,
нито на псета даваше,
най го на куп кладеше.
Най-подир умря овенът,
овенът, мамо, югичът,
с дванайсет звънци сребърни,
с него купът изклади,
че се на куп покачи,
с меден си кавал засвири.
Кавал му свири-говори:
"Клета му е душа, проклета,
който майка си не слуша,
както Стоян майка си!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019