* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

Я вчера идях, брайно ле,
от Цариграда,
та на пък' срещнах, брайно ле,
та на пък' срещнах,
едно момиче
Дуня гюзелин...
Като я видих
и я залюбих.
Аз я залюбих,
кя не ме люби.
Двеста й дадох,
дано ме люби.
И триста й дадох,
пак не ме люби.
И я я попитах:
- Калугеричко, момне ле,
отдавна ли си
калугеричка?
Кя отговори:
- Не съм оддавна.
Я хи говоря:
- Калугеричко,
дай си на мене
бялото лице, (2)
черните очи, (2)
тенките вежди,
дай си на мене
равната снага,
аз да я имам
да ми приляга.
Калугерица
тихом говори:
- Я не си давам, брайно ле,
бялото лице,
я ще го държа
за черна земя.
- Дай го на мене, момне ле,
аз да го имам,
черната земя
илин не знае.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018