* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

Я вчера тръгнах, мамо да,
я вчера тръгнах,
от Цариграда, мамо да,
от Цариграда.
На пъкь си срещнах, мамо да,
на пъкь си срещнах,
едно влахинче, мамо да,
едно влахинче.
Със бяло лице, мамо да,
със бяло лице,
със църни очи, мамо да,
със църни очи,
със тенка снага, мамо да,
със тенка снага
като топола, мамо да,
като топола!
Двеста хи дадах, мамо да,
двеста хи дадах,
да ме погледне, мамо да,
да ме погледне,
триста хи дадах, мамо да,
триста хи дадах
да ми продума, мамо да,
да ми продума.
Не ме погледна, мамо да,
не ме погледна,
не ми продума, мамо да,
не ми продума!
Тогаз хи рекох, мамо да,
тогаз хи рекох:
- Калугеричко, момне ле,
калугеричко,
защо го имаш, момне ле,
защо го имаш,
тва бяло лице, момне ле,
тва бяло лице?
- Я си го имам, брайно ле,
я си го имам
за църна земя, брайно ле,
за църна земя.
- Калугеричко, момне ле,
калугеричко,
защо ги имаш, момне ле,
защо ги имаш
тява църни очи, момне ле,
тява църни очи?
- Я си ги имам, брайно ле,
я си ги имам
за църна земя, брайно ле,
за църна земя.
- Калугеричко, момне ле,
калугеричко,
защо я имаш, момне ле,
защо я имаш
тва тенка снага, момне ле,
тва тенка снага?
- Я си я имам, брайно ле,
я си я имам
за църна земя, брайно ле,
за църна земя.
- Калугеричко, момне ле,
калугеричко,
църната земя, момне ле,
църната земя
"сполай" не дума, момне ле,
"сполай" не дума
и "бог да прости", момне ле,
и "бог да прости"!
Дай ги на мене, момне ле,
дай ги на мене
"сполай" да река, момне ле,
"сполай" да река,
и Бог да прости, момне ле,
и Бог да прости!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018