* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

- Отдавна ли си се, момне ле, моме, покалугерила?
- Не съм отдавна, байно ле, бачо, нито отскоро,
таман ми седем - осем месеца, байно ле, бачо, десетия почвам,
откакто съм се, байно ле, бачо, покалугерила,
покалугерила, байно ле, бачо, почернила.
- За кого носиш, момне ле, моме, таз тънка снага,
таз тънка снага, момне ле, моме, туй бяло лице?
- Нося го, нося, байно ле, бачо, за черната земя.
- Черната земя, момне ле, моме, помощ не дава.
Я ми харижи, момне ле, моме, я ми го продай!
- Не го продавам, байно ле, бачо, не го харизвам,
сал ще ти го показвам, байно ле, бачо, хем ще те мъча.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018