* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Залюби Марко мома отдалеко,
далек, далек, отът Бело море,
набра Марко китени сватове
па ойдоха до Белото море.
Бело море перуника ураснало,
сви сватове по китка набраха,
младоженя и две, и три бере -
първа бере на първото либе,
втора бере за първа балдъза,
трета бере за мила шурная.
Па ойдоха на момини двори,
яли, пили до три дни и три нощи.
Ка се назад повърнаха,
бело море от брег до брег бие,
па се чуда китени сватове, -
кой може през море да мине?
Проговаря кума господина:
- Кой се жени, он пръв че загази.
Па загази млади младоженя,
ка загази първа затока,
фанало е юнак до рамена,
ка загази у трета затока,
салте му се перо види!
Провикна се китана невеста:
- Върни ми се, млади младоженя,
върни ми се младо да не ги гинеш,
върнал се млади младоженя,
че била мома пливоморка,
сви сватове по гайтан повела,
към старика у окато пера,
първо либе у десна пазуха,
па минаха през Белото море,
бог да бие кума господина,
каскандисаче, че е била мома пливоморка
- Сега мене млада кръщенице,
до неделя млада удовица,
до третата мене любовница.
дочула го млада кръщеница
па на кума по тием говори:
- Дочула те змия низ горица,
да извие гнездо у глава ти,
да изведе дванайсе змийчета,
да пресече твойта равна снага
между веждите ти път да ти направа
да ти изпия твоите църни очи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020