Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Зажени се Дойчин добър юнак.
Съде ходи, та си либе тражи -
нема нигде на лице прилика,
нема нигде на сърце погода,
дур си мина през бело Дунаве,
та отиде града Орехова -
там намери на лице прилика,
там намери на сърце погода.
Засака я и дадоха му я,
али му са много засакали -
засакали три хиляди свата,
засакали троица девери,
засакали трои тупанджии,
засакали трои гайдарджии.
Он си дойде дома на дворове,
на макя си потийо говоре:
- Леле, мале, леле, стара мале,
нели съм се младо заженило,
съде ходих, та си либе тражих,
нигде нема на лице прилика,
нигде нема на сърце погода,
дур не минах през бели Дунаве,
та отидох града Орехова -
там намерих на лице прилика,
там намерих на сърце погода.
Засаках я и дадоха ми я,
али са ми много засакали -
засакаха три хиляди свати,
засакаха троица девери,
засака трои тупанджии,
засакаха трои гайдарджии.
- А макя му потийо говоре:
- Фала тебе, Дойчине юначе.
Я позови Марко добър юнак,
позови го кума да ти бъде,
позаръчи да доведе Марко,
да доведе до хиляда свата.
И позови Новак добър юнак,
позови го и му позаръчи
да ти дойде, старойкя да бъде,
да доведе до стотина свата.
Й позови Ардеч механджия,
позови го байрактар да бъде,
позови го и му позаръчи
да доведе Ардеч до сто свата.
Послуша я Дойчин добър юнак,
та позова Марко добър юнак,
позова го кума да му бъде,
позова го и му позаръча
да доведе до хиляда свата.
И позова Новак добър юнак,
позова го старойкя да бъде,
лозова го и му позаръча
да доведе до стотина свата.
И позова Ардеч механджия,
позова го байрактар да бъде,
позова го и му позаръча
да доведе Ардеч до сто свата.
Сал не зова Петър мил братанец,
щото седи у зелена гора,
та му чува стадо на шгядо.
Па пойдоха китени сватове.
Съгледа ги Петър низ горица,
па си ойде дома на дворове,
па на макя потийо говоре:
- Фала тебе, моя старе мале.
Я ми додай капа вукадина
и ми додай кожух мечетина.
Я че д'идем на чича за мома.
А макя му потийо говоре:
- Слезни, Петре, от добрата коня.
Да премениш, бре, бела премена,
да не грозиш Марко кумашина,
да не грозиш Дойчин младоженя,
да не грозиш три хиляди свата,
да не грозиш троица девери,
да не грозиш трои тупанджии,
да не грозиш трои гайдарджии.
Петър майци потийо говоре:
- Я ми додай капа вукадина
и ми додай кожух мечетина.
Азе нечем, бре, бела премена,
че съм азе, мале, незовано,
та че идем незован на сватба!
И макя е Петър послушала -
додаде му капа вукадина,
додаде му кожух мечетина.
Па си пойде по рамните друми,
па зададе мъгли и прахове.
Обърна се Марко наназаде.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, Дойчине юначе,
да какви са мъгли и прахове?
Па Дойчин му потийо говоре:
- Хайде, хайде, Марко кумашино,
това ми е Петър мил братанец,
щото седи у зелена гора,
та си чува стадо на хилядо,
заборавих него да позовем.
Он си иде незован на сватба,
та е везел капа вукадина
и е везел кожух мечетина.
Пристигна ги Петър мил братанец,
крайом ходи, свати се не меша.
Преминаха през бели Дунаве,
отидоха града Орехова -
срещнали ореховски алане,
чудили се още що да чина.
Проговарят ореховски алане:
- Кое че се лудо-младо наеме
да издои деветстотин кози
и наеднъж млеко да изпие?
Вси сватове тръном потръгнаха.
Тогай седна капа вукадина,
тогай седна кожух мечетина,
та издои деветстотин кози
и наеднъж млекото изпило.
Проговори капа вукадина,
проговори кожух мечетина:
- Азе нема па да се напием,
ама баре млеко да си пийнем.
Чудили се ореховски алане,
чудили се още що да чина -
изкарали девет кола трънье.
Проговарят ореховски алане:
- Кой прерипне девет кола трънье,
он че либи годена девойкя.
Вси сватове тръном потрънаха.
Залете се капа вукадина,
залете се кожух мечетина,
та прерипна девет кола трънье
и за девет место надрипнало.
Чудили се ореховски алане,
чудили се още що да чина -
изсипали девет купа просо,
купа просо с бисер размешано.
Проговарят ореховски алане:
- Кое че се лудо-младо нае
да пребере девет купа просо,
башка просо, башка ситен бисер -
он че либи годена девойкя.
Сй сватове тръном потрънаха.
Като седна капа вукадина,
като седна кожух мечетина,
та си бръкна у десни джебове,
та извади, бре, ситни бръбинци.
На бръбинци потийом говоре:
- Фала ваша бре, ситни бръбинци,
башка просо, башка ситен бисер.
Доде всички сватове да видат,
пребрали са тоа ситен бисер -
башка просо, башка ситен бисер.
Чудили се ореховски алане,
чудили се още що да чина -
заградили до девет калета.
Проговарят ореховски алане:
- Кое че се лудо-младо нае
да прерипне до девет калета -
он че либи годена девойкя.
Си сватове тръном потрънаха.
Залете се капа вукадина,
залете се кожух мечетина,
па прерипна до девет калета,
на десето у врати удари -
там намери три млади девойки,
та не знае коя е годена.
Он си бръкна у десни джебове,
та извади ситен бел маргарит.
На девойки потийом говоре:
- Фала ваша, три млади девойки.
Та коя е годена девойкя,
она нека маргарит да бере.
Коя не е, мирно да си седи,
че че млада под сабля да гине.
Наведе се средната девойкя,
наведе се маргарит да бере -
та я везе капа вукадина,
та я везе кожух мечетина,
изнесе я из девет калета,
занесе я при китни сватове.
Па на Дойчин потийо говоре:
- Леле, чиче, Дойчин младоженьо.
Девет пъти евала ми чини,
да ти дадем годена девойкя.
Послуша го Дойчин младоженя -
девет пъти евала му чини,
та му даде годена девойкя.
Па пойдоха китени сватове,
поведоха годена девойкя.
Ка придоха при бели Дунаве -
бели Дунав от брег до брег бие.
Проговори Марко кумашина:
- Фала тебе, Дойчин младоженьо,
кой се жени, он че да нагази.
Бутна коня Дойчин младоженя,
бутна коня у една отока -
кон пропадна Дойчин до колена.
Повърна се Дойчин наназаде,
бутна коня у друга отока -
кон пропадна Дойчин до рамена.
Повърна се Дойчин наназаде,
бутна коня у трекя отока -
кон пропадна Дойчин до венчила.
Провикна се годена девойкя:
- Назад, назад, Дойчин младоженьо.
Назад, назад, да се не удавиш.
Я че Дунав лесно да преминем.
Повърна се Дойчин наназаде -
разруши се, бре, млада невеста:
си сватове на гайтан турила,
а девери на зелени венец,
кум старойкя - на десната ръка,
тупанджии в скути запрегнала,
гайдарджия - у десна пазуа,
вукадина - на окато перо.
Та минаха през бели Дунаве.
Надалеко сватове паднаха,
та побиха, бре, бели чадъри.
Кум, старойкя надалек паднаха,
надалеко чадъри побиха.
Заведоха, бре, млада невеста
да се кланя куму на чадъри.
Проговори млада кумашина:
- Фала ваша бре, млади девери,
я че либим годена девойкя.
Проговори годена девойкя:
- Извадете куму гнили зъби,
обричете куму бела брада,
та да либи, бре, млада невеста.
Послушали два млади девера -
да извада куму гнили зъби.
Невеста се тийо, лепо кланя
и си бере куму гнили зъби.
Зъби бере, та в джеби ги тура.
Обричиа куму бела брада.
Невеста се тийо, лепо кланя
и си бере куму бела брада,
брада бере, у пазуа тура.
Та си ойде Дойчин на чадъри,
порони си тия дребни сълзи.
Проговори Дойчин младоженя:
- Ой те тебе бре, млада невесто,
срамота е от кум, от старойкя,
срамота е от млади девери.
А она му потийо говоре:
- Фала тебе, Дойчин младоженьо.
Нимам кума, нимам па девери -
кум ме либи, девер ме подводи.
Тогай стана Дойчин младоженя,
та отиде куму на чадъри.
Проговори Дойчин младоженя:
- Фала тебе, Марко кумашина,
що си глава у шалове везал?
Проговори Марко кумашина;
- Фала тебе, Дойчин младоженьо.
Нали питаш, право да ти кажа
що съм везал глава у шалове:
подунаха дунавските ветри -
изпаднаха мене гнили зъби
и улете мене бела брада.
Па си бръкна Дойчин у джебове,
та извади нему гнили зъби,
та извади нему бела брада,
па ги хвърли пред Марко юнак.
Проговори Дойчин младоженя:
- Бог те убил, Марко кумашина.
Немаш срама от самого Бога,
та си либиш венчана девойкя.
Па извади тая остра сабля,
па погуби Марко кумашина.
Па вдигнаха тая тежка сватба -
пойдоха си дома на дворове,
та правна сватба три недели.

 


Негован, Софийско (СбНУ 44/1949, № 31 - "Дойчин "младоженя", Марко "кумашина", Петър "братанец", оряховски "алане" и оряховска девойка"; =БНТ 1/1961, с. 595 - "Непоканен на сватба юнак"; =БНПП 1/1981, с. 289 - "Непоканен на сватба юнак"); отока - речен обход от двете страни на остров.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020