* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Оглави се Янко добър юнак,
далек, далек прек Църното море,
през морето, през белия Дунав.
Кога от тува сватове ойдоха,
еглен сухо море пресъхнало,
по песоко цвекье расцветало.
Сви сватове по китка набраха,
Дамян девер до две китки набрал, -
една на него, друга на снахата.
Кога са се от тамо върнали,
еглен море кално мътно тече,
кално-мътно на три ми растоки.
Сватове се тука собираха,
дали назад или напред д' идат
Проговори младата невеста:
- Кой се жени, тове кье загази!
Загазил е Янкул добър юнак:
тамън било на първа растока,
хванало е коне до колена;
тамън било през друга растока,
хванало е коне до гривата;
тамън било през трета растока,
погинал е, ич да се не види!
Проговори младата невеста:
- Прости мене, куме господине,
азе кье ве сите да пренеса,
деверье по на зелени венци,
кумовете на свилни раменя,
сватовете по свилни скутове. -
Ка загазили това мътно море,
та зацепили тая мътна вода,
тамън било през трета растока,
нагазили млада младоженя.
Янкул вели, вели хем говори:
- Пуста била, църноморска рибо,
не ми гризи тенкото фустанче,
не ми го е макя не правила,
туку ми го либе изпратило. -
Проговори младата невеста:
- Стой, не бой се, Янкул добър юнак,
нове не е църноморска риба,
току си е твойе първо либе.
Хвани ми се за свилните поли
и тебе кье на край да изнеса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020