* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Три планини сняг е оснежило,
между них е копно постанало,
окол копно божур до колена,
никой не смей божура да гази...
Зажени се Иве капитанче,
зажени се, оно че да гази...
Ка загази у първа затока, -
хванало е коня до колена;
ка загази у втора затока, -
хванало е коня до гривата;
ка загази у трета затока, -
едва се види Иве бяло перо!
Провикна се китна невеста:
- Простете ми, кума и станойкя,
да си влезнем у Сремски кочии,
да съблечем ситно и свилено,
да облечем модро и мораво!
Простили й кума и старокя,
та увлезна у сремски кочии,
та съблече ситно и свилено,
та облече модро и мораво
и си увзе тоя сърмен гайтан.
Прехвърли го отвъд Бяло море,
кум, старойкя у скут запрегнала,
я девери на окато перо,
пръвно либе у десни пазухи...
Та премина отатък Бяло море,
благославя кума Господина:
- Честит, куме, със тая невеста,
честит било до неделя време,
до втората млада вдовица,
до третата млада любовница!
Дочула го китна невеста
и на куме тихо проговаря:
- Дочула те, куме, змия усойница,
в сърце ти зиме зимувала,
в (неясно) ти лете летувала,
в чомбас ти извод изводила!
Както е клела кума Господина,
както е клела, нищо се не сбъднало;
както е проклела китна невеста,
както е проклела, все е сбъднало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020