* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Зажени се Янко младоженя -
отдалек е мома затъкмило,
далек, близо - през Църното море.
повърна се Янко младоженя,
та си собра китени сватове,
та ойдоха преко Църно море.
Що би закон, се си прокараха,
предадоха свилени дарове.
Кога са се отвъд повърнали,
Църно море от брег до брег бие.
Проговори кума господина:
- Кой че смее, море, да загази?
- Кой се жени, он че го загази!
Уили се Янко младоженя.
Согледа го китена невеста,
па на Янко потийом говори:
- Не бой ми се, Янко младоженьо,
я се женим, я че да си газим!
Завила е ръце до рамена,
завила е скути до колена.
Тури Янко у десна пазуха,
два девера - на окато перо,
сви сватове - на вити гредици,
пренесе ги през Църното море.
Кога се е назад обърнала,
останала той бела сексена,
на сексена той бели дарове.
повърна се китена невеста,
та пренесе той бела сексена.
Проговори кума господина:
- Таком Бога, Янко младоженьо,
честит юнак със тая невеста,
честит да е до неделя време -
от не деля кума да залюби!
Дочула го млада кръщеница,
па на кума потийом говори:
- Таком Бога, куме господине,
какво смея, та това продума?
Че те чуе змия низ усое -
на сърце ти зиме че зимуе,
а на чумбас лете че летуе,
че летуе, извод че изведе,
че изведи ситни змиорчета!
Кръщеница ка го е проклела,
така го е клетва постигнала -
дочула го змия низ усое,
на сърце му зиме зимувала,
а на чумбас лете летувала,
летувала, извод изводила,
изводила ситни змиорчета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020