* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Повървеха китени сватове, (2)
кон до коня, юнак до юнака,
кога са ми от тува минали,
Бело море престан престанало,
си сватове по сухо минали.
Кога са се отаде върнале,
Бело море от брег до брег бие.
Сватове се туку спогледная,
между себе дума продумаха:
- Кой се жени, нека напред гази.
Па загази Марко младожена,
па загази у първа утока,
хвана коня туку до колена;
па загази у втора утока,
хвана коня туку до зенгии;
ла загази у трета утока,
сал се коня окно перо види.
Провикна се булка из сватове:
- Върни ми се, млади младожена,
върни ми се, не удавуй ми се,
я че свати лесно да преведем.
Па бръкнало у десна назува.
та извади два свилни гайтана,
си сватове ло гайтан минаха.
кум, комина у скут запретнала,
два девера у ръце хванала,
младожена у пазва го скрила, -
си минаха през Белото море.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020