* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Майка Илию говори:
- Глави се, синьо, булчи се,
майка ти е стара старица,
не може измет да прави,
не може къща да върти.
Илия майка говори:
- Да знаеш, майчо, да знаеш,
какво съм любе залюбил
отвъд зад бяла Дунава:
на дванайсет години,
ала е малко, глупаво,
ала е твърде хубаво -
кон няма да го донеса.
Майка Илию говори:
- Майка е коне хранила,
кайно белине ветрове,
кайно чернине гарвани.
Илия майка говори:
- Фурнине не е месило,
в станове не е влизало,
хурка, вретено не знае.
Майка Илию говори:
- Иди го, синьо, доведи,
майка ти хитра, разумна,
майка ти ще го научи
хурка, вретено да знае,
фурнине да ми опече,
станове да ми затъче.
Стана Илия, отиде.
Че си скалесал, скалесал
от девет села сватове,
а от десето - кумове.
Че ги Илия заведе
нах тиха бяла Дунава.
Кога си нах там отишли,
Дунава още пресъхнал,
кога се назад върнали,
Дунава беше препликнал.
Всички сватове рекоха:
- Който преплува Дунава,
негово да е булчето!
Чуди се, мисли Илия,
та че се хвърли в Дунава.
Плувал Илия, плувал е
до среди бяла Дунава,
че се Илия загуби.
Всички сватове рекоха:
- Е, сега море, невясто,
назад ли да те връщаме,
напреж ли да те водиме?
Я булче си хим говори:
- Ой ви, сватове, кумове,
немой ма назад връщате,
ами ма напреж водите!
Вървяли, що са вървяли,
стигнали село голямо.
Илиювана майчица
сватове е присрещнала
със две ми ведра ковани.
Във ведра - вино червено,
и на сватове думаше:
- Добре ми дойдохте, сватове,
сватове, още кумове,
Илия сега довтаса,
та си крилете сушеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020