* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Зададе се мъглица под гора,
да не ми е мъглица под гора,
нело са ми Ойлени сватове,
де си вода Ойлена невеста.
Кога сваке оттука ойдоме,
Бело море по сухо минаме.
Окол море модра перуника -
вси сватове по китка набраха,
младожена и две и три набра.
Ка ойдоха Ойлени на двори,
една даде на мила балдъза,
друга даде на мила шурнайкя,
трета даде Ойлена невеста.
Мало пия и мало ядоха,
поведоха Ойлена невеста.
Ка придбя при Белото море,
Бело море от брег до брег бие.
Сватове се току спогледная,
мегю себе дума продумаха:
- Кой се жени, нека напред гази.
Па загази млада младожена,
па загази у една отока -
хвана коня току до зенгии;
па загази у втора отока -
хвана коня току до рамена;
па загази у трета отока,
току му се окньо перо види.
Провикна се Ойлена невеста:
- Върни ми се, млада младоженьо,
върни ми се, не удави ми се,
я сватове лесно че преведем!
Па на кума потийо говори:
- Мили куме, куме господине,
я ме прости, куме и блосови
да соблечем ситно и свилено,
да облечем модро и морово,
да облечем пандура кошуля,
що е лека пандура кошуля,
що е лека седемдесет ока,
седемдесет, море, та и седем.
Проговори кума господина:
- Просто да е, Ойлено невесто,
просто да е, моме, блогосовно!
Та соблекла ситно и свилено,
та облекла модро и морово
и облекла пандура кошуля,
що е лека седемдесет ока,
седемдесет, море, та и седем.
Си сватове през гайтан преведе,
кум, старокя на веньок завила,
два девера у скут запрегнала,
младоженя под мишка турила -
преведе ги одонаде море.
Провикна се кума господина:
- Ой Ойлено, Ойлено невесто,
дал си млада, ил си яко стара?
Ойлена му потийо говори:
- Мили куме, куме господине,
ни съм стара, ни съм яко млада.
Кога беше паша Сърман паша,
тогай бе си деветдесет лета,
а оттога и двеста-й-двайсе -
тамън съм си мома за женитба.
Проговори кума господина:
- Ой, Ойлено, Ойлено невесто,
до неделя млада у невести,
а до друга млада у вдовици,
а до трета куму любовница.
Проговори Ойлена невеста:
- Мили куме, куме господине,
излезнала змия низ дувари,
та те тебе, куме, погълнала.
Де ли стоя тая пуста клетва,
де ли стоя клетва, де ли слуша,
де ли слуша клетва, та се свърши -
до неделя млада у невести,
а до друга - млада у вдовици,
а до трета - куму любовница.
Излезнала змия низ дувари,
погълнала кума господина.
Изпраща я девет мили зълви,
никоя у нищо не казала,
щото беше зълва най-младата:
- Ой, снашице, сребърна иглице,
кога минеш през поле широко,
ти откачи твоя ситен гердан,
та го хвърли у трева зелена -
кога ойда косачи да коса,
че ти найда твоя ситен гердан,
че го найда и че те спомена.
Кога минеш през гори зелени,
ти откачи твоя шарен веньок,
та го хвърли у гори зелени -
кога ходят дървари да бера,
че ти найда твоя шарен веньок,
че го найда и че те спомена.
Кога придеш близо при селото,
викни, моме, викни, та заплачи,
жално плачи, ощ' по-милно реди:
"Леле, Боже, леле, мили Боже,
да кога ли мома у момите,
да кога ли млада у невести,
да сега ли млада у вдовици."
Кой те види, се че се разплаче,
кой те чуе, се че се разтъжи.
Слушала я нойна мила снаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020