* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Задремала обедна Мария,
задремала мегю два девера.
Ной се чини, никой я не види;
Согледа а премлада кумица,
па Марии потийо говори:
- Даль я на зло, или е на добро?
Армасаха обедна Мария,
пойдоха си китени сватове,
та ойдоха до Белото море.
Ка дойдоха китени сватове,
ка дойдоха до Белото море,
бело, море, престан престанало,
окол море, модра перуника.
Сит е са си по китка набрали,
младоженя и две и три набрал.
Кога са се отаде върнали,
бело, море, от брег до брег бие.
Проговори кума, господина:
- Не газете, китени сватове,
не газете, млади не гинете;
кой се жени, нека напред гази!
Загазил е млада младоженя;
па загази у една отока,
хвана коня дури до коленя;
па загази у друга отока,
хвана коня до синьото седло,
младоженя до свилени пояс;
па загази у трекя отока,
от коня се, бре, нищо не види,
а нему се види туку окно перо!
Провикна се гиздава девойкя:
- Върни ми се, млада младоженя,
върни ми се, не удави ми се!
А на кума потийо говори:
- Я прощавай, куме господине;
кье соблачам модро ситно свило,
че облачим модро и морово,
та че газим у синьото море,
та че тражим на море бродове.
Да преведем китени сватове,
да преведем, млади да не гина!
Проговори кума господина:
- Просто да е, млада кръщенице!
Соблекла си ситно и свилено,
та облекла модро и морово,
та загази у Белото море,
га си найде на, море, бродове
Си сватове на гайтан превела,
кум, старойкя, на зелена вейкя,
два девера, на бели раменя;
младоженя, на свилни скутове.
Ка я виде кума господина,
дека си е мома пливоморка,
ка а виде, люто я прокълна.
- Е Марийо, млада кръщенице!
До неделя, млада у невести;
я до друга, млада у вдовица;
я до трекя, куму любовница!
Ка е рекъл кума господина,
ка рекъл, така и е било -
до неделя млада у невести;
я до друга млада у вдовици;
я до трейкя куму любовница!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020