* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Елено, Елено невесто,
Елена ми сватове водеше.
Ка ми Дунав отува минава,
бял ми Дунав по сухо минаха,
да кога се оттад повърнаха,
бел ми Дунав от бряг до бряг бие,
та не може сватове да минат.
Проговори кума господина:
- Стойте вие китени сватове,
стойте вие, стойте, млади не гинете, -
кой се жени, он напред ще гази!
Разсърди се ядна младожена,
та загази у първа отока,
хвана коня току до колена,
ка загази у втора отока,
хвана коня вишем до гривата,
ка загази у трета отока,
сал се види перо па у небо.
Провикна се Елена невеста:
- Върни ми се, ядна младоженьо,
върни ми се, ще ми се удавиш,
я сватове лесно ще преведем.
Умна била Елена невеста,
умна била, море и разумна.
Си сватове на гайтан превела,
кум, кумица у скут запрегнала,
два девера на китка затнала,
младожена у десна мазука,
па минал отонаде Дунав.
Проговори кума Господина:
- Ой те тебе, Елено невесто,
ой те тебе, моя кръщенице,
дал си стара, та си се запазила
ил си млада, та си умовата?
Я она му тихо отговаря:
- Ой те тебе, куме Господине,
ни съм стара, ни съм яко млада.
Кога мина паша джелярина
и прокара три синджира роби,
у них беше и моята сестра.
Тогай бях си седемдесет години,
а от тогай двеста-й-двайсе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020