* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Ей, Момчиле, Момчиле юначе!
Заженил се Момчил добър юнак,
се преоди от гора до вода,
па не може Момчил да си найде,
да си найде на лика-прилика,
хем на лика, хем па на юнашство.
Па си мина одонад бел Дунав,
па си ойде на момини чешми,
там си найде на лика-прилика,
хем на лика, хем па на юнаство,
там я найде, там я пристаниса,
па се върна дома на дворове,
та накани сто лепи сватове,
па пойдоха за мома да идат.
Когато са оттува отишли,
бели Дунав по сух песок минаха,
когато се оттамо върнали,
бели Дунав кален, мътен дошел,
бели Дунав от брег до брег бие.
Заставиа писани кочии,
положиа бели фуруглици,
заставиа свирки и музики,
заставиа конье до коньете,
па чакаха три дни и три нощи -
бели Дунав кален, мътен тече.
Проговори кума господина:
- Кой се жени, он кье да нагази.
Младоженче кожух отгърташе,
отгърта го, дребни сълзи рони,
па се качи на добрата коня,
па загази у първа затока -
погълна го риба до колене,
па загази у втора затока -
погълна го коню до гривата,
па загази у трета затока -
погълна го до бели рамена.
Проговори китена невеста:
- Таком Бога, куме господине,
не е закон дума да продумам,
прости, куме, дума да продумам,
прости, куме, аз напред да минем.
Проговори кума господина:
- Просто да е, млада кръщелнице,
просто да е дума да продумаш,
просто да е ти напред да идеш.
Она се е тогай провикнала:
- Върни ми се, младо младоженче,
върни ме се, не удави ми се,
я кем свати лесно да пренесем.
Върнало се младо младоженче,
върнало се, не удавило се.
Съблече се китена невеста,
съблече си ситно и свилено,
та облече модро и морово,
си сватове у скут натуряла,
кум, старойкя - на ситен прочелник,
два девера на китка ги заткна,
младоженче - у десна пазуа.
Доде кума с око да намигне,
турила ги одонад бел Дунав,
турила ги на зелена трева.
Проговори кума господина:
- Таком Бога, млада кръщелнице,
кье те питам, право да ми кажеш:
дал си стара, ел си яко млада?
- Таком Бога, куме господине,
кога беше първа размирия,
тогай си бех седемдесет годин,
я оттога двеста-й-двайсе.
А кума й потийо говори:
- Сега си ми млада кръщелница,
до неделя - премлада вдовица,
а до друга - куму любовница.
На тебе кье перя треперила,
на мене кье пекли греотити.
Какво рекал, се така станало:
до неделя премлада вдовица,
а до друга - куму любовница,
на нея са перя треперили,
на него са пекли греотили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020