* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Милуш годи Милукя девокья -
отдалек, от през Църно море.
Събра Милуш китени сватове,
па пойдоха през широко поле.
Кога си са натамо очели,
се череши бел цвет расцафтели.
Очели са на Църното море -
Църно море станом, застанало,
си сватове сух песок минали.
Седели са, що са поседели,
па повели Милукя девокья.
Кога дошли на Църното море,
Църно море от брег на брег бие,
Църно море три отока кара.
Проговарят китени сватове:
- Фала вазе, кума и старокя,
кой че гази това Църно море?
Проговарят кума и старокя:
- Кой се жени - тоа че го гази -
я че Милуш, я че Магдалена.
Загазил е Милуш младоженя,
загазил е у една отока -
она хвана коня до колена.
Он загази у друга отока -
хвана коня до сребърно седло.
Он загази у трекя отока,
а она му през перо прехвърли.
Проговори Милукя невеста:
- Фала вазе, куме и старокьо,
повърнете Милуш младоженя,
да не гине младо и зелено!
Върнало се Милуш младоженя.
Мени рухо китена невеста -
съблекла е свилно и чохено,
та облече модро и мораво.
Си сватове у скути запретна -
кум, старокя - на равни рамена,
два девере - на зелени венци,
младоженя - на десната ръка,
пренесе ги през Църното море,
па седнаха да си отпочина -
се череши зрели и презрели,
та хванаха череши да бера.
Проговори кума на старокя:
- Честит Милуш, честито му либе!
Сега либе - млада ми невеста,
до неделя - млада вдовица,
а до друга - мене любовница!
Дочула го Милукя невеста,
какво чула, така е умрела,
умрела е накрай Църно море.
Кога виде Милуш младоженя,
он си бръкна у десни джебове
та извади това мало ножле,
та се Милуш у сърце убоде,
па си тръпен Милуки продума:
- Лежи, либе, двата да лежиме!
Една гроба да ни закопая
и веднъга макя да ни жали,
и веднъга понуда да меси -
и твоята макя и моята.
Събрали се китени сватове -
край морето гроба изкопали,
та и двата веднъга турили,
та погребли Милуш младоженя,
та погребли Милукя невеста.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020