* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Денка макя на колено държи,
хем я държи, хем й песна пое:
- Расни, Денко, голема порасни.
Да пораснеш, мами, за женитба.
Макя че ти дари направити -
тънки кърпи и тънки кошульи.
Та па че те далек оглавити,
далек-далек през Църното море.
Взема чу ти младо куюмджиче.
Расна Денка, голема порасна,
пораснала мома за женитба.
Макя й е дари направила -
тънки кърпи и тънки кошульи,
та па я е далек оглавила,
далек-далек през Църното море,
за Петрете младо куюмджиче.
Та па макя на Петре говори:
- Е тизека, Петре, младо куюмджиче!
Да си каниш китени сватове,
хем да каниш, хем да ги избираш -
щото може на кон да си язди,
щото може море да преплива.
Послушало е младо кумнджиче,
кога крена за Денка маленка,
закани си китени сватове,
хем ги кани, хем си ги избира -
щото може на кон да се държи,
щото може море да преплива.
Па тръгнаха, та ойдоха
чак до Църното море.
Църно море сухо пресъхнало,
утънало в модри любичици.
Си сватове по китка набраха,
а младожена и две и три набра -
една нему, друга на враната коня,
а трекя на Денка маленка.
Па ойдоха у Денкини двори.
Изскокнала Денкинта макя:
- Добре дошли, куме-господине!
Ка минахте Църното море?
Проговори кума-господина:
- Добре нашли, кумичкина мале!
Църно море беше сухо пресъхнало,
утънало се в модри любичици.
Си сватове по китка набрахаме,
а кумашину и две и три набра -
една нему, другата на кон му,
а трекя на Денка кумичка.
Три дни пиха, пиха и ядоха.
Дойде време да кренуват,
наяхнаха тия врани конье,
поведоха китена невеста.
Па кренаха, па стигнаха,
па стигнаха до Църно море.
Църно море кално, мътно тече,
църно море от брег до брег бие.
Сватове се чудом чудат,
а невеста потийом говори:
- Не бойте се, китени сватове,
я че брода това Църно море.
Па загази Денка най-напреде,
и по нея Петре младо куюмджиче,
а по него китени статове,
та си пребродиа това Църно море.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020