* * *

Невеста пренася сватба през море/река

Марко тъкми мома отдалече,
далек, близо отвъд Бело море.
Събрал Марко хиляди сватове,
и е тръгнал за хубава мома.
Ка стигнаха до Белото море,
Бело море сухо пресъхнало,
пресъхнало, сух песок станало,
из песоко модра перуника.
Си сватове по китка береха,
Марко бере и две и три китки,
първа бере за първо си либе,
втора бере за мила шурнайкя,
трета бере за мила балдъза.
Ка стигнаха на момини двори,
Марко дава и две и три китки,
бързо са си Латина тъкмили,
и тръгнаха за Маркови двори.
Ка стигнаха до Белото море, -
Бело море от брег до брег бие...
И се чуда китени сватове,
кой че гази това Бело море.
Провикна се кума господина:
- Кой се жени, той че да го гази!
Ка загази Марко Кралевико,
ка загази у първа отока,
хванала го вода до колене;
ка загази у фтора отока,
хванала го вода до пояса;
ка загази у трета отока,
хванала го вода до рамене,
само му се едно перо види.
Провикна се хубава Латина:
- Леле, Марко, леле първо либе,
я се върни, младо да не гинеш,
я че лесно свати да преведем.
И се върна Марко Кралевичи,
слезнала е хубава Латина,
влезнала е у Сремска кочия,
и съблекла свила и коприна,
и облекла модро и мораво,
и завила виени гайтани,
и запаса свилени пояси.
И се нишна през Белото море,
преметнала свилени пояси,
си сватове по гайтан минаха,
си сватове у свилни скутове,
младоженя у десна пазуха,
два свекрове на окато перо,
а кумове у свилни джобове,
и се нишна през Белото море,
и отиде накрай на брегове.
Всеки иде Марко та честити,
честит Марко със негова булка,
а най-после кума господина,
и той иде Марко да честити:
- Честит Марко със тая невеста,
чест да ти е за неделя време,
а фтората млада вдовица,
я третата куму годеница.
Отде дочу хубава Латина,
и на кума потийо говори:
- Фала, куме, фала таком Бога,
ка стигнеме до Маркови двори,
що е закон се да прекараме,
и ка, куме, за двори потеглиш,
да те сретнат осем мили сина,
осем сина на черни носила,
понесени на черни гробища.
Кога влезнеш у твои дворове,
да те сретнат до седем внученца,
седем внученца - дребни сираченца.
Кога в къщи, куме, ти си влезнеш,
да те сретнат осем мили снахи,
осем мили снахи вдовици,
и от мъка, куме, да си легнеш,
да си легнеш, болен да си легнеш,
да си лежиш ни много, ни малко,
да си лежиш девет годин време,
и из очи църве да прокапат,
и из уши мухи да пролетат,
и из кости трева да поникне,
люта змия гвездо да си свие,
на твоето, куме, клето сърце,
да измъти ситни змиячета,
и тогава хабер да ми пратиш,
да си дойда млада да ти простам,
ил да умреш, ил да оздравееш.
Ка стигнаха до Маркови двори,
що е закон се са прекарали,
и си кума за двори потегли.
Кога стигна близо до селото,
срещнали го осем мили сина,
осем сина на осем носила,
понесени на черни гробища.
Кога влезе кума у дворове,
срещнали го седем унучета,
унучета дребни сирачета.
Кога кума във къщи увлезе,
срещнали го осем мили снахи,
осем снахи клети вдовици.
И от мъка кума се поболи,
и си леже ни много, ни малко,
и си лежа девет годин време,
и си скъса до девет постилки,
и си скъса до девет завивки.
Хабер прати кума господина,
да си дойде млада кръщеница,
да си дойде млада да ми прости,
ил да умрем, ил да оздравеем.
Кк отиде млада кръщеница,
и на кума потийо говори:
- Я полежи, куме, още малко,
още малко, още девет годин,
и из уши мухи да пролетат,
и из очи църве да прокапат,
и низ кости трева да проникне,
люта змия гнездо да си свие,
на твоето, куме, клето сърце,
да измъти ситни змиячета.
Полежал е още още девет годин,
и из уши мухи пролетали,
и из очи църве прокапали,
и низ кости трева проникнала,
люта змия гнездо си е свила,
на негово клето сърце,
измътила ситни змиячета,
и тогава душа си е предал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020