|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Седнал ми беше Михал войвода,
бре, гиди, гиди, Михал войвода,
на висок чардак, на широк халай,
слуга му беше Стано робиня,
хем го канеше, хем го молеше,
до получаша вино налива,
от получаша сълзи долива.
Отговаряше Михал войвода:
- Оти ти так, Стано робиня,
до получаша вино наливаш,
от получаша сълзи наливаш?
Отговаря Стана робиня:
- Брей, ой те тебе, Михал войвода,
да се провали моята майка,
моята майка и моя тейно,
дето ме дали тази година,
тайзи година, кътлъ година,
за шиник жито, за кило просо!
Дали не може да се развръща
жито за жито, просо за просо?
Отговаряше Михал войвода:
- Ако ли може да се развръща,
няма да имам толкоз робини!
Зорница, Грудовско; коледна - на учен човек (СбНУ 64/2012, №
154 - "Робиня иска да се освободи").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|