* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Плен се зададе от изин вода,
от изин вода до зайди слънце.
Се поплениле две луди деца,
две луди деца - Стоян и Мара;
Мара отнесле кън зайди слънце,
а пък Стояна кън огрей слънце.
Що й държале девет години,
пък й отнесле на нови пазар,
си се сретиле и си се зеле,
до годината дете стигнале...
Тога му велит Мара Стояну:
- Дей гиди, мой стопанине,
айде пойди си на нови пазари,
да си докупиш стара слугинка,
да ни го лелят мъжково дете!
Стоян ми пойде на нови пазар,
пък си докупи стара слугинка,
си я донесе на свои дворье,
да им лелеят мъжкото дете.
Стоян си пойде в гора на дърва,
Мара си пойде за студена вода,
стара слугинка дете залеля,
дете залеля, песна запея:
- Нани ми, лульи, внуче от сина,
внуче от сина, внуче от кьерка!
Стоян си иде от суви дърва,
Мара си иде от студна вода,
ми я дочу стара слугинка,
кье песна пеит и Мара славит.
Тога им кажа стара слугинка,
да ли се тия братец и сестра...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016