* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ей, Янкула, млад Янкула!
Изникнало едно дърво
сред полето, сред морето,
от корен му вода тече,
на листо му бисер капе,
на връо му жълта гюна.
На гюната пиле пее,
пиле пее славяново,
ка си пее и нарича:
- Чуйте, мало и голямо,
що ще каже сиво пиле.
Турци земя кье попленят,
що е старо ще загубят,
що е младо ще погубят
и дребните деца ще заробят.
Още рекло сиво пиле,
още рекло, не отрекло.
- Турци земя поплениха,
що е старо загубиха,
що е младо залюбиха
и дребни деца заробиха.
Септе си са останали
две дечица-млечничета
и них ги е майка скрила
в долна каца под сводница,
джан Янинка и Янкула.
И са раснали, пораснали,
станали са за главене,
за главене, за женене
и се они двете взели
джан Янинка и Янкула,
та добили мъжко дете.
Не им било дете като дете,
ами било люта змия.
Отговори джан Янинка на Янкула:
- Е, Янкула, първо либе,
я си иди на нов пазар,
та си купи стара жена,
стара жена - робинчица.
Ка си люля мъжко дете
и си люля, и му пее:
- Нани ми, нани, мъжко дете,
синово ми Янкулово,
кьеркино ми Янкинино.
Отговорила джан Янинка на Янкула:
- Е, Янкула, първо либе,
що ни кажа стара жена,
нани-нани мъжко дете,
синово ми Янкулово,
кьеркино ми Янкинино.
Това не е стара жена,
това си е нашата майка.
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016