* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Да се провали, да се проседне
кюпрюлията, кюпрю-башия,
дето направил мост на морето,
мост на морето, стълби в небето,
та са минали руси маджари,
руси маджари, черни арапи,
та поробили старо и младо,
та се вземали Станка робинка,
Станка робинка и Михал войвода.
Та са ходили мало не много,
мало не много - девет месеца,
та са стекали мъжко детенце,
та го кръстили малък Иванчо.
Станката майка стара робинка,
тя го люляше, хем му пееше:
- Нанни ми, нанни, малък Иванчо,
синово дете и дъщеринно.
Отде я зачу Михал войвода.
Отговаряше Михал войвода:
- Ой си те тебе, стара робинке,
мойш ли ми попя снощната песня?
Стара робинка викна, та запя,
че си извади Михал войвода,
че си извади ножче инджирче,
че хи отряза старата глава,
старата глава с бялата коса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016