* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
кой я размири, той я помири.
Размярел ми Михал войвода. (2)
Самси два роби, че той пороби
сестра за жена, майка за слуга.
Ходили ми са една година,
една година и половина,
че са добили мъжка рожбица,
мъжка рожбица малък Иванчо.
Стара робиня люлка люлей,
люлка люлей, песен му пее:
- Ой ми те тебе, млада унука,
хем си синово, хем дъщериново.
Че от де я зачу Михал войвода,
на стара робиня отговаряше:
- Ой ми те тебе, стара робиньо.
да ми попееш снощната песен,
снощната песен, дето я пя,
дето я пя на детето ми.
Отговаряше стара робиня,
стара робиня, Влашка слугиня:
- Я ще ти поям снощната песен
ти ще ми отрежеш старата глава,
старата глава, с русата коса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016