|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Пиле писка, Милке, на ябълка,
хем си писка, хем нарича:
- Спиш ли, мари, разбуждай се,
турци земя поробили,
де бе старо погубили,
де бе младо поробили,
де бе малко претъпкали.
Останали два сирака,
два сирака, два близнака,
хвърлиха ги в честа гора,
в честа гора люлякова,
люлякова, осенова,
осенова, росенова.
Хвърлиха ги на две ели,
на две ели съковити,
вятър духне, полюлей ги,
мъгла падне, нахрани ги,
дъжд ги сипе, окъпе ги,
слънце грее, изсуши ги.
Нарасли са по-големи,
та се взели брат и сестра,
стигнали са мъжко дете,
отишли са на чаршия,
да си хванат алайка,
да им люлей момчето.
Хванали са алайка,
хем го люлей и говори:
- Нани, нани, сине, от сина ми,
нани, нани, сине, от щерка ми.
Трапище, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|