* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката земя,
Влашката земя и Богданската (2)
размирили я, поробили я
четири татари - бели маджари. (2)
Поробили си хубава Станка
и буля й Неда, и цялото село. (2)
Поробили ги, завели са ги
в тяхната земя под чадърите, (2)
почнали са делба да делят,
кой една взема, кой две си взема, (2)
черното татарче една си взема,
една си взема - хубава Станка. (2)
Хубава Стана той я завежда,
той я завежда в бели чардаци. (2)
Кога излезе на навън татарче,
той си погледна по синьо небе, (2)
от синьо небе кървав дъжд вали.
Той се зачуди, назад се върна. (2)
Той си продума: - Хубава Станке,
да нямаш братец, братец изгубен? (2)
Мож' ли го позна да го сега висиш?
- Познавам го сега - лявата страна, (2)
в лявата страна белег си има.
Кога го отложи от лявата страна, (2)
от лявата страна белег си има.
Те са излезли братец и сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016