* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Точило Гане вино червено;
дени го точило, дени го разлива.
Дето капнало вино червено
и ми израсло високо дърво.
Под дървото седи Тихо терзия.
Вино пиеха, люто кълняха:
- Дано пролети кюпрю башия,
дето изгради тънка кюприя,
та ми минали черни татари,
черни татари, руси маджари,
та ми отвзели гюзелим Станка
гюзелим Станка и челеби Михо;
Станка отвели къде бял Дунав,
челеби Михо къде Черно море.
Расли-порасли и са порасли,
та се взели гюзелим Станка
гюзелим Станка и челеби Михо,
и ми стекали мъжко детенце.
Станка на Михо тихо думаше:
- Михо льо, Михо, челеби Михо,
я иди, Михо, на Исир пазар
да ми доведи стара робиня,
да ми си мири мъжкото дете.
Та отиде Михо на Исир пазар,
на си доведе стара робиня
да хи си мири мъжкото дете.
"Нанни ми, нанни, синово дете
синово дете и дъщерино."
- Михо льо, Михо, накарай, Михо,
накарай, Михо, стара робиня
да хи си попей днешната песен.
Стара робиня тихо говори:
- Я ще му попе днешната песен,
той ще ми отреже бялата шия.
И си запяла днешната песен,
той хи отряза бялата шия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016