* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Тънка Янка софиянка!
Бука дърво йе родила
на две гранки две ябуки,
на трейкята славей стое,
славей стое, песна пее:
- Чуйте, мало и големо!
Турско царство насилило,
каурското потънало:
шчо йе старо, изгубиле;
шчо йе средно, полюбиле;
шчо йе мало, поробиле!
Останале две дечиня,
две дечиня сирачиня:
еден Янко, една Янка.
Ветер вее, па ги люля;
роса роси, та ги баня;
вела вила, та ги дое.
Па раснале, пораснале,
та се двете засакали.
Засакаа се, вземаа се.
Водиле се три години,
стигнали си мъжко дете.
Отнел е го да го кръстат -
низ гора го поминале,
гората йе окапала;
пронеле го преко вода,
водата йе изсъхнала;
пронеле го преко поле,
полето го град скъцало;
отнеле го у манастир,
църквата се затворила,
светците ничком паднали,
поповете ослепеле,
гячинята занемеле!
Изговара игумено:
- Е виека, две дечиня!
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016