* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ангелино, мори, мала моме,
Ангелино, ле, мала моме!
Ангелина двори мела
със метлица шемширова,
лопатата страторова,
двори мела и плакала.
Догледа я брат й Дойчин,
та на нея говореше:
- Ангелино, мила сестро,
що си метеш равни двори,
равни двори, сълзи рониш,
дали ти е додеяло
от нашата тежка къща,
често гости дохождане,
дохождане, изпращане,
вдигаеки, слагаеки?
Я она му говореше:
- Ой ле, брато, брато Дойчин,
не ми се е додеяло
от вашата тежка къща,
често гости дохождане,
дохождане, изпращане,
вдигаеки, слагаеки.
Току ми е друга грижа,
друга грижа, та голема -
турци земя ще поробят,
що е младо кье залибят,
що е старо кье заробят,
малки деца кье изколят!.
Още дума не продума,
турци земя поплениха,
що е младо залибиха,
що е старо заробиха,
малки деца изколиха.
Останали две дечица,
едно Янка и Янинка,
под подница похлупени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016