* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Черешица, мори, род роди=,
черешица род родила.
На две стебла два орея,
на трекъото сокол стои,
сокол стои и говори:
- Турци земя поплениха -
що би старо погубиха,
що би младо заробиха,
що малено подгазия
Останаха сал две деца,
саде Янко и Янинка,
Янко беше три години,
Янинчица три месеца
Па раснаха, пораснаха,
лъгали се, вземали се,
родили са мъжко дете,
мъжко дете Маноилче,
Янко иде на оране,
Янинчица платно тъче,
весден е дете плакало,
нема кой да го залюля.
- Янко дойде от оране,
Янинчица говореше:
- Ей Янко ле, мой съпруго,
отзаран рано че раниш,
та че д' идеш на нов пазар,
да си цаниш слугинчица.
слугинчица, робинчица.
да ни лъже мъжко дете,
мъжко дете Маноилчо.
Послуша я млади Янко,
па си ойде на нов пазар.
Срещнала го стара баба.
- Къде ч' идеш, мило чедо?
- Че си тражим слугинчица.
- Таком Бога, младо чедо,
азе че съм слугинчица,
слугинчица, робинчица.
Уцанй я млади Янко,
уцани я, отведе я,
отведе я на дворове.
Янко ойде на оране,
Янинчица платно тъче,
стара баба дете люля,
ем го люля, ем му пее:
- Нани, нани, мъжко дете,
мъжко дете Маноилчо,
и я имах две дечица.
Турци земя поплениха,
азе си деца оставих,
Янко беше тригодишен,
Янинчица три месеца.
Янко дойде от оране,
Янинчица говореше:
- Янко ле, мой стопанине,
слугинчица стара макя,
ние сме си брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016