* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката земя,
Влашката и Богданската,
че ги размири Михаил войвода.
Той ги размири, той ги отмери,
че са ходили роби да вземат,
роби да вземат, още робини,
че са седнали на планината,
седнали са дялба да делят,
че се паднало на Михаил войвода
майка на сина, сестра на брата
и са живели девет месеца,
че се родило мъжко детенце,
че го люлее стара робиня,
като го люлее му песен пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово и дъщеринино.
Че го дочул Михаил войвода,
Михаил войвода дума робиня:
- Попей ми, попей, стара робиньо,
снощната песен за мъжко дете.
Стара робиня дума войвода:
- Да ти я попея,
но ще ме заколиш.
Михаил войвода дума робиня:
- Попей я, попей,
не бой ми се, не бой се.
Че е викнала и запяла
снощната песен,
слуша я, слуша Михаил войвода
и я изслуша, и нищо не каза.
Най си облече юнашка руба
и си нарами пушка бойлия,
и си запаса сабя френгия,
и си излезе Михаил войвода,
и до днес не се завърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016