* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Да се провали,
да се проседне,
който направи
на море мостове,
та са минали
черни татари,
та са вземали
Станчо и Станка,
братец и сестра.
Станчо завели
гдето слънцето
сутрин изгрява,
Станка завели -
гдето залязва.
Раснал ми Станчо,
раснал, пораснал,
потърсил Станчо
лика-прилика.
Намерил Станчо
Станка, робинка.
Минало се е
една година,
че им се роди
мъжка рожбица.
Те го нарекли
малък Иванчо.
Потърсили са
вая за Иванчо.
Намерили са
стара робиня,
Станчова мама,
още Станкина.
Кат ги видяла
и ги е познала.
Дете люляла,
песен му пяла:
- Нани ми, нани,
малък Иванчо,
синово дете,
дъщеринено,
в бащина къща,
в бабини поли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016