* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Янке ле, море, Ангелино!
Море, чула си или не си,
турци земя поплениха,
що би старо, погубиха,
що би младо, поробиха,
останала лю Янинка,
лю Янинка и Янкула.
Та раснаха, пораснаха,
изнайдоха и се взеха,
и добиха мъжко дете.
Не е дете като деца,
лю е дете люта змия.
Прекупиха стара баба,
стара баба робинчица,
да им люля мъжко дете.
Сос ръка им хурка преде,
сос ноге им дете люля,
сос уста му песна пее:
- Нане, нане, мъжко дете,
че си от брат и от сестра!
Отговори Ангелина:
- Варай, варай, млад Янкула!
Я чуй, я чуй стара баба,
стара баба робинчица.
Сос ръка си хурка преде,
сос ноге си дете люля,
сос уста му песна пее:
"Нане, нане, мъжко дете,
че си от брат и от сестра!"
Отговорил й е Янкула:
- Варай, бабо, стара мале!
От дек' сме ние брат и сестра?
- Ой, Янкула, млад Янкула!
И га земя се вземало,
турци земя поплениха,
що би старо, погубиха,
що би младо, поробиха,
останала лю Янинка,
лю Янинка и Янкула,
си изнайдохте, та се взехте,
не знаете що сте брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016