* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Славяк пее, Доне, славяк пее
във градинка, Доне, във градинка,
у в градинка на калинка.
Никой му са не разбира,
какво пее дребен славяк:
дали пее на мория,
али пее на голям глад.
Разбрала се й бяла Рада,
какво пее дребен славяк:
нито пее на мория,
нито пее на голям глад.
Най ми пее дребен славяк:
турци земя разделиха,
разделиха размириха,
на полу я удариха -
старо секат, младо робят,
дребни деца под кон тъпчат.
Тука са си останали
Радините двете деца,
растоха, та порастоха,
либиха се и се взеха,
та добиха мъжка рожба.
Рада на Койо думаше:
- Иди, Койо, на Ат пазар,
та ми купи робинчица,
робинчица-влахинчица,
да ми бави мъжка рожба.
И Койо стана, отиде,
та й купи робинчица,
робинчица-влахинчица,
да й бави мъжка рожба.
Робинчица-влахинчица,
как им бави мъжка рожба,
как го бави, ем му пее:
- Де се е чуло-видяло,
брат и сестра да се либят,
да се либят, да се вземат,
да добият мъжка рожба.
Де я зачу бяла Рада,
тя на Койо отговаря:
- Чувай, Койо, чувай либе,
какво пее робинчица,
робинчица-влахинчица,
че сме ние брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016