* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Славяк пее ув градинка,
славейче ле, дребно пиле,
ув градинка на Калинка;
никой му си не разбира
какво пее дребен славяк -
дали пее на мория,
или пее на голям глад.
Сал разбрала бяла Рада,
тя думаше на Калинча:
- Слушай, слушай, Калинчо ле,
нито пей на мория,
нето пей на голям глад,
най си пее на размяра,
на размяра, на раздяла!
Турци земя размириха,
размириха, разделиха,
на полу я удариха;
старо секат, младо робят,
дребни деча под кон тъпчат,
пеленаци на маждраци!
Току останаха, останаха
Радините двете деча.
Растаха, та пораснаха,
либиха се и се взеха,
и добиха мъжка рожба.
Стана Кою отговаря:
- Хайде, Койо, хайде, либе,
ай да идем на гат-пазар
да си купим робинчица,
робинчица, влахинчица,
да ни бави мъжка рожба!
Койо стана, та отиде,
та й купи робинчица,
робинчица, влахинчица,
купи я той и доведе
да им бави мъжка рожба.
Тя го люля и му пее:
- Нани ми, люлю, детенце!
Де се е чуло, видяло
брат и сестра да се либят,
да се либят, да се вземат,
да добият мъжка рожба
като ми Койо и Стана!
Стана Кою отговаря:
- Слушай, Койо, слушай, либе,
какво пее робинчица,
робинчица, влахинчица -
че сме ние брат и сестра!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016