* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирило се е, размирило се е
Влашката земя и Богданската,
че се е ярила, че се е мирила
тъкмо ми, Боже, девет години!
Че са ходили, че са робили
мало и много - девет години,
че са излезли отвън ми Варна,
отвън ми Варна, на поляната,
разпостлали пъстри миндере,
разпънали бели чадъри.
Че са седнали дялба да делят,
че са делили, че са тъкмили,
че се й паднало, че се й паднало
кому едничка, кому по двечки,
на Михал войвода дор две робинки.
Едната беше стара робинка,
втората беше Виша робинка.
Че са ходили девет месеци,
че им се намери мъжка рожбица,
че му направили нова люлчица,
че го залюля стара робинка;
хем го люляла, хем му пеяла:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщеринино!
Че я зачула Виша робинка,
че е казала на Михал войвода:
- Бре, хой те тебе, Михал войводо,
я послушай каква песен пое,
каква песен пое стара робинка,
каква песен пое над твойта мъжка рожба.
Отговаряше Михал войвода:
- Мар, ой те тебе, стара робинке,
да ми попоеш снощната песен.
Че е запояла стара робинка:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщеринино!
Че си изгъна Михал войвода,
че си изгъна десна ръчица,
че си удари стара робинка.
Както я изгъна, тъй си изсъхна.
Тогиз повярва Михал войвода,
дето му била стара робинка,
дето му била негова майка,
а млада робинка - негова сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016