* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Сред море широко - дърво високо,
а под дървото ситен, дребен пясък.
На пясъка златна трапеза,
а на трапезата Кара-Никола
със седемдесет и седем юнака.
Ядоха, още пиеха.
Печено агне ядяха, червено вино пиеха
и бистра върла ракия.
А сервиз им сервира Станка робиня,
Станка робиня - бяла гъркиня.
Там им чаши налива с вино и ракия,
с бистри ги сълзи прелива.
Никой си Станка не съглежда.
Отде я съгледа Кара-Никола.
Той си на Станка продума:
- Защо плачеш, Станке, робиньо?
Защо си сълзи проливаш?
О, зная, зная защо плачеш,
че си, Станке, млада робиня,
млада робиня - бяла гъркиня.
Но знаеш ли, Станке, помниш ли,
кога беше сушата, след нея кишата,
а след кишата - гладната година.
Ние всички бяхме вакли овчари,
тогава ни стада измряха.
Ние се, Станке, събрахме тогава,
все отбор млади юнаци
и решихме по селата да тръгнеме,
милостиня да събираме,
у вашто село дойдохме,
край ваште порти минахме.
Майка ти пред порти седеше,
тебе в ръце държеше.
Азе я, Станке, попитах
на колко си години.
Тя ми каза, че си на година,
на година и половина.
И азе я, Станке, попитах,
дали те дава, дава и продава.
Тя каза, че те дава, дава и продава
за една крина, крина жълтици
и половина жълто просо.
Азе й, Станке, просо дадох,
просо дадох и тебе вземах.
На коня в дисаги те носихме,
хранихме те и поихме,
да раснеш и пораснеш,
че азе, Станке, си знаех
и си за стари години мислех,
че ти ще ни трябваш.
Затова си, Станке, млада робиня,
млада робиня - бяла гъркиня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016