* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Да се провали, да се продъни
този цар, царя, цар Александър,
дето нашата земя раздели,
дето направи мост през морето.
Мост през морето, стълби в небето,
че са минали всякакви вери,
че са минали и черни татари,
че са взели млада робиня,
млада робиня с две дечица -
гюзулим Милю, назлънджа Станка,
че са завели млада робиня,
млада робиня в Азия.
Гюзюлюм Милю в Цариграда,
назлънджа Станка в Дряно поле.
Че расна Милю, расна порасна,
че ми стана Милю еничер.
Че тръгна Милю лика да търси,
отиде Милю в Дряно поле,
намери Милю гюзюлюм Станка,
че се взеха, че заживяха.
Че си стигнаха мъжко детенце,
че тръгна Милю из Азия,
да търси Милю стара робиня,
да му изгледа мъжкото дете.
Намери Милю неговата майка.
Стара робиня дете люлее,
дете люлее и му мило пее:
- Нани, нани, синово ми дете,
синово дете и дъщериново.
От де я зачу гюзюлюм Милю,
той робиня тихо говори:
- Я да ми изпееш снощната песен,
дето я изпя на мъжкото дете.
Отговаряше стара робиня:
- Аз, ако ти изпея снощната песен,
ти ще отрежеш старата глава,
старата глава с бялата коса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016