* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Чуйте, старо, запомнете, младо,
кога беше турска размирна!
Размири се Влашко и Богданско,
останаха до две сирачета,
едно Богдан и една Богдана.
Богдан ойде у Прилепен града,
а Богдана - у Будина града.
Расъл Богдан, расъл и порасъл,
станал Богдан на стан за женитба.
Саде ходил Богдан, саде обиодил
да си найде на дузен дузене,
да си найде на лице прилика.
Па отиде у Будина града.
тамо найде Богдяна девойкя -
она му е на дузен дузене,
она му е на лице прилика.
Ка я найде - дома я доведе.
Водили се до девет години,
придобили едно мъжко дете.
Проговори Богдана невеста:
- Хайде, Богдан, дадия да тражим,
да люлее наше мъжко дете.
Не мой, Богдан, по-млада дадия,
нело, Богдан, по-стара дадия.
Саде ходил Богдан, обиодил -
нигде Богдан дадия не найде.
Па отиде у Прилепен града,
тамо найде по-стара дадия,
ка я виде - дома я доведе.
Па седнали до шарена люлкя,
залюляла нийно мъжко дете,
залюляла и е заплакала,
заплакала и е запеяла:
- Нуни, нуни, мое унученце -
ем от сина, ем от мила черка!
Как е дочул Богдан добър юнак,
он отишел, дек слънце захожда;
как дочула Богдана невеста,
она ойде, дек слънце изгрява -
да се они двамата не видват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016