* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирило се, разробило се, Гено робиньо,
та старо губят, а младо робят,
малки дечица под коне тъпчат;
та поробили Гена робиня
и повели я низ кални друми.
Гена си има мъжко детенце;
татари Гени тихо говорях:
- Хвърли си, Гено, мъжкото дете!
А Гена им се милно молеше:
- Как да си хвърля мъжкото дете?!
Девет си годин дете не добих;
в село дойдоха млади биляри,
та си съв взела биле за рожба,
та съм си дала витите гримни,
витите гривни, вити пелешки,
та съм добила мъжкото дете!
Татари Гени тихо говорят:
- Хвърли си, Гено, мъжкото дете,
че ще да слезем от добри коне,
отрязваме ти белите гърди!
Тя се отбила във гъста гора,
та си съпаса сърмени колан,
та па се Гена Богу помоли:
- Сви си горице тънките върше!
Сви си гората тънките върши,
направила му нова люлчица,
па е турила мъжко детенце,
залюляла го е запяла му:
- Нани ми, нани, мъжко детенце,
до-ще кошута, подои ще те,
духна ще вятър, залюля ще те,
вална ще дъждец, окъпа ще те!
Па е отишла с черни татари,
та я завели в село татарско.
Минали си са вакли овчари,
намерили са мъжко детенце,
намерили го и взели са го,
кръстили са го име Найдене.
Подаяли го от вакли овци,
порасте Найден дваесе годин,
порасти Найден и ожени се,
и добил си е мъжко детенце...
Даде му Господ, та си спечели,
та си спечели много имане;
отиде Найден по чужда земя,
по чужда земя да си тръгнува.
Остаряла е Гена робиня,
та я извели черни татари,
та я извели на чаршията,
на чаршията да я продават.
Та си я купи Найден търговче
да му люлее мъжкото дете.
Заведе си я Найден търговче,
и даде си й мъжкото дете,
мъжкото дете да го люлее...
Залюляла го и запяла му:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Аз дете имах на младо време,
па се размири, па се разроби,
старо губиха, младо робиха,
малки дечица под кон тъпкаха;
поробиха ме черни татари,
победоха ме низ кални друми,
и казаха ми черни татари:
"Хвърли си, Гено, мъжкото дете -
отрязваме ти белите гърди!"
И аз се отбих във гъста гора,
та си съпасах сърмалъ колан;
сви си гората тънките върши,
та си направих нова люлчица,
залюлях си го и запях си му:
"Нани ми, нани, мъжко детенце,
до-ще кошута, подои ще те,
духна ще вятър, залюля ще те,
вална ще дъждец, окъпа ще те!"
Па си отидох с черни татари...
Той си я слуша Найден търговче,
та па си Гени тихо говори:
- Че ти ми не си стара робиня,
най ми си мене стара майчица!
Мене са нашли във гъста гора,
във гъста гора на нова люлка,
нашли си са ме млади овчари,
поаяли ме от вакла овца...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016