* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката земя
и още султан бейлийската.
Че кой я мереше, кой я ширеше -
Михал войвода я мереше и ширеше.
На всеки даде по една робиня,
за себе си взема дор две робини,
едната млада, едната стара.
Живели са малко и много,
мъжко са дете добили,
кръстили са го Иванчо.
Люляла го е стара робиня,
хем го е люляла, хем пяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
синово дете и дъщерино!
Де я зачула млада робиня,
че я обади на Михал войвода.
Говореше Михал войвода:
- Хей те тебе, стара робиньо,
я да ми попееш снощната песен,
дето я пя на малък Иванчо!
Че е викнала стара робиня,
хем е запяла, хем заплакала:
- Нани ми, нани, малък Иванчо,
синово дете и дъщерино!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016