* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е Влашката земя,
Влашката земя и Богданската.
Че се й мирила малко и много,
малко и много - три дни и три нощи.
Никой не можа мир да я стори,
че я е помирил Михал войвода,
Михал войвода, Михал селянин.
Мър, че излезе на моравата,
мър, че курдиса бели чадъри,
мър, че ми е седнал дялба да дели.
Кому робиня, кому слугиня,
Михал войвода две роби роби -
едната е стара, едната е млада.
Млада робиня дете е добила,
стара робиня дете е люляла.
Кат' го е люляла, песен му е пяла:
- Нани ми, уллюм, синово дете,
синово дете и дъщерино.
Отде я зачу Михал войвода,
че си продума на робинята:
- Мър, ой те теле, стара робиньо,
я да попееш снощната песен,
снощната песен, дет я пееше,
дет я пееше, като люлееш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016