* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Славяк пее ув градинка,
ув градинка, на калинка,
никой му са не разбира
какво пее дребен славяк,
дали пее на мория,
али пее на голям глад.
Разбрала се й бяла Рада,
какво пее дребен славяк:
нито пее на мория,
нито пее на голям глад,
най ми пее дребен славяк:
"Турци земя разделиха,
разделиха, размириха,
на полу я удариха:
старо секат, младо робят,
дребни деча под кон тъпчат.
Туко са си останали
Радините двете деча,
растоха, та порастоха,
либиха са и са взеха,
та добиха мъжка рожба.
Рада на Койо думаше:
- Иди, Койо, на атпазар,
та ми купи робинчица,
робинчица - влахинчица,
да ми бави мъжка рожба.
И Койо стана, отиде,
та й купи робинчица,
робинчица - влахинчица,
да й бави мъжка рожба.
Как го бави, ем му пее:
"Де се е чуло-видяло,
брат и сестра да се либят,
да се либят, да се вземат,
да добият мъжка рожба,
да си купят влахинчица,
да им бави мъжка рожба.
Де я зачу бяла Рада,
тя на Койо отговаря:
- Чувай, Койо, чувай, либе,
какво пее робинчица,
робинчица - влахинчица,
че сме ние брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016