* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
че си тръгнали роби да робят,
роби да робят, дялба да делят.
Два дни робили, три дни делили,
че се паднало сестра на брата,
сестра на брата млада невяста,
а пак майчица стара робиня.
Че се водили до три години,
че са добили мъжко детенце.
Седнала каже стара робиня
тя да си бави мъжко детенце,
хем да го бави, хем да му пее,
хем му пееше, жално думаше:
- Кажи ми, нани, синово дете,
синово дете, хем дъщерино.
Че си е седнал Михал войвода,
там беше седна да си вечеря,
като ядеше, и още слушаше;
Че отговаря михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
я да попееш снощната песен,
що я пееше на това дете.
Отговаряше стара робиня:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
кака ще попея снощната песен,
като попея снощната песен,
ще ме посечеш, ще ме погубиш.
Отговаряше Михал войвода:
- Да я попееш, стара робиньо,
ако те сека, да ми изсъхнат
до двете ръце, до раменете.
Че е запяла стара робиня:
- Нани ми нани синово дете,
синово дете и дъщерино.
Че си е станал Михал войвода,
че си е поел остра сабя
да си посече стара робиня.
Като издигна Михал войвода,
като е вдигнал остра сабя,
издигнал ми я с двете си ръце,
както ги вдигна, тъй останаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016